Седем разказа за грях и смърт

Оптимистичното заглавие “Седем разказа за грях и смърт” на Майя Виткова и Емил Витков, брилянтно илюстрирана от Рин Ямамура (след прекрасната й “Азбука за любовта” от 2011 г.) е сборник съвременни разкази, на ръба между реалното и абсурда, които взривяват – разсмиват и натъжават – по изненадващ, нетипичен за съвременната българска проза начин.
От “силно набожния и смирен разказ” “Господин”, през докарващия те до “спонтанни изблици на смях” “Перфектната диета”, до “откровено вулгарния” “Ръждиви ножици”, редом с ярки герои като Димката – доброжелателен, спокоен, оптимист, ведър, с чувство за хумор, спортистче и Василена – която не беше нито повече, нито по-малко от обичайното за едно чудовище, разказите те хвърлят в непознати води…

Илюстрациите на Рин, направени по уникална колажна техника, дават живот на поредица от нетипични ситуации и ярки герои. Ако искаш да излезеш от бита, да се посмееш, да пророниш някоя сълза или просто смълчано да вдигнеш глава и да посъзерцаваш света около себе си с нов поглед, то “Седем разказа за грях и смърт” определено е за теб.
“Не мисля, че Бог е написал Десетте божи заповеди. Нито, че Седемте смъртни гряха непременно носят смърт. Но ми се струва, че там, където присъства някой от тях, или се разсъждава за смъртта по някакъв нестандартен начин, или не се зачита нейната терминална функция по отношение на съществуването, или се прави експеримент с крайните състояния в живота… Който и от тези три варианта да е валиден за даден човек, ситуация или епоха, това автоматично носи обреченост и самота…
Грехът е нещо изключително лично. Той е избор, той е и съдба.”
Пошъс Золдън