plustova

Along the Abandoned Roads / По Забравените Пътища / Tuesday 02.04.13 от 18:30

poster

ФИЛИП ЛХАМСУРЕН ПРЕДСТАВЯ ПРИКЛЮЧЕНИЕТО
Маршрутът по изоставените пътища е преход, пътешествие, с цел толкова далечна и ненадеждна, колкото всяка мечта в реално време.
Стартирайки от най-българската планина Родопа с велосипед до ‘’Пъпа на света’’, планината Памир (Централна Азия).
В продължение на 180 дни, и 10 000 километра планини, пустини, степи и пълноводни реки, преминавайки в непосредствена близост до горещи точки на изтока, Дегестан (Източен Кавказ) , Таджикистан и Афганистан (Памир), личната устроеност ще бъде подложена на натиск в опит да се събуди природата у човека. Целта не е единствено да се стигне до планината Памир, а да се обърнем към досега с културата, приятелството и трудните решения, съпровождащи всяко истинско пътуване.

Събитието представя приключението ALONG THE ABANDONED ROADS / По Забравените Пътища, което се осъществява изцяло на лична мотивация и подкрепа от Приятели. Голяма част от средствата и съпътстващата екипировката се дължат на настоящи и бъдещи приятели. Освен това ще покажем филма ОГЪНЯТ В ТЕБ за обиколката на Филип с колело на родните планини. Инициативата набира средства, както и екипировка. Можете да дарите и на място.

ОТНОСНО МЕН
Като начало, за да стане ясно, аз не се занимавам с екстрим.
Макар и да съм бил в Чуждестрания легион, преди да насоча оръжие към някого, преди да нараня, се спрях.
Директно никога не съм спасявал човешки живот, но няколко пъти съм виждал как се прави, и няколко пъти мен са спасявали.
Не се смятам за много смел човек, но има много увлекателни неща които съм изпитал и съм разбрал, че са по-силни от самият страх.
Не вярвам в идеалите на съвременият свят.
Никога не съм имал предпочитания към определен сезон, географски пояс или отбор по футбол.
Не се смятам за спортист, но умея и обичам да се движа с различна скорост, по всякакъв начин, терен и повърхност.
Макар и до скоро въобще да не карах колело, и да не умеех да работя с катерачен инвентар, преодолявам всеки труден пасаж единствено с дълбоката любов към приключението.
Това което разбрах на скоро е, че винаги съм бил на път към добрите приятели, просто се случи да се срещнем преди година и днес споделяме една обща любов към природата, вкуса на живота, действието и приключенията.
Вярвам, че доброто трябва да има юмруци.
Не се отказвам от идеите си, даже когато няма надежда, не изключвам нито един вариант за развитие на събитията, и все пак не зная как ще завърши всичко това.
Във вярата си аз съм будист, но не и религиозен.
В сърцето и кръвта съм номад, по душа скитник, което много ми помага да понасям пътешествията!
Зная, че верните думи в неподходящ момент са неверни.
В натурата ми е да мълча.
Вярвам, че човек трябва да вае живота с ръцете си.
Не обичам инертността, своя егоизъм и държавните граници.