„Изложба „ФОТО +” на Снежанка Милошева
и
„ПЛАСТИКА +” на Емил Ненков.
в „ + ТОВА”
07 септември 2016 – 04 октомври 2016
„ФОТО +” – Снежанка
Изкачвам се по излющеното стълбище на софийска къща от началото на миналия век. Мътните стъкла на прозореца са счупени, сякаш за да може той да прогледне – към… диво обрасналия, но загубил зеленината си под праха, вътрешен двор. Прашен, отдавна невидял вода, е и первазът, който приютява дремещ чифт стари обувки… захвърлен? или закачливо аранжиран? – незнайно от кого… Не от мен.
Аз съм зад обектива.
Дали е безпристрастен фотообективът? И дали запечатва фрагментите от действителността в тяхната автентичност?
Зад обектива стои един „плюс” – субективен, виждащ, интерпретиращ.
Пред фотоса стои друг „плюс” – субективен, виждащ, интерпретиращ.
Заедно сме в големия „плюс” – свободата да излезем отвъд конкретността на името и втвърдяването на представата за творбата в някакъв обобщителен образ. Заедно сме пред счупеното стъкло на прозореца, отвъд който имаме свободата да видим или само прашен двор, или ненужен чифт обувки, ИЛИ…
„ПЛАСТИКА +” – Емил
…и когато новите технологии и машини влязоха в земята, старите инструменти, приспособления и такъми станаха никому ненужни… Но колко много могат те да разкажат за себе си и за своите притежатели! Например, ако човек смени гледната точка към една вече излязла от употреба мотика. Тя стои ненужна и захвърлена, но вгледаш ли се – това е една чудесна пластика, запазила изкуството на ковача.
Това е и спомена за нагретия до червено метал и звуците на чук преминал по цялата ѝ повърхност. Това са и дланите на нейните стопани, изхранвали чрез нея челядта си през много поколения.
Ръждясалата брава от стара дървена порта – предшественичка на днешния СОТ, покритият с ръжда сърп внушаващ спомена за жътва, за ечащи жътварски песни, силует на жени и седенки… могат да се преродят в така наречената „захвърлена красота”. Всичкото е в ума на човека и неговите способности да вижда…
