„София нямаше потекло. Тя беше мацката, която никой не забелязва. Мрачна, с болно бяло лице. В прашните ѝ дрехи личеше мъка на отминалото време. Тя се бе затворила в спомена за аристокрация и скъп парфюм. Живееше сама в огромната си къща, хранеше единствените си приятелки – котките и понякога ходеше на театър. В нейния дом се случваше нашата свобода. Всеки имаше по една София…”
– Джиджи
НУЛА 32 за пръв път в София!
