„Литни, хвани ни” стихове от Петя Хайнрих

„Читателите на “Литни, хвани ни” ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл.
Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: “Кое е разумно?”, “Дали са достатъчни тези кървави лаври?”, “а ти/ ти/ какво правиш?” Прочита на тази книга ще ни докосне дълбоко и ще ни помогне да опознаем себе си по-добре. Благодарим ти, Петя Хайнрих, това е истинска поезия от високите снежни клони до връхчетата на косите си.”
Катерина Стойкова-Клемер

Петя Хайнрих е наблюдател с честно, взискателно и добронамерено око. Светът и в четирите й стихосбирки е игра, в която читателят е стимулиран да участва. Предизвикан да стане съ-участник. Думите са гъвкави, устойчиви, шарени, защото тя не се бои да експериментира. Текстовете й носят измамното усещане за леснина и проницаемост, но едновременно с това не се боят да заявяват позиция.
„Литни, хвани ни” е самоуверено-диалогична. Но само на повърхността. Прочети я, тя ще ти помогни да си спомниш защо обичаш да четеш съвременна поезия.
Ина Иванова

Петя Хайнрих е родена на 04.10.1973 г. в София. Завършва Първа английска гимназия, а след това журналистика в Софийския университет.
Превежда поезия от немски, сътрудничи на български и немски издания. От 2007 списва личния си блог (mislidumi.de). Нейни стихотворения са публикувани в “Литературен вестник”, “Глоси”, “Литернет”, “Public Republic” и на други места.
Втора Славейкова награда за “Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели” (Трявна, 2010).
Номиция за наградата “Христо Фотев” за книгата “каза мари” (Бургас, 2012).
Участник в Созополския семинар по творческо писане на Фондация “Елизабет Костова” (Созопол, 2011).
Автор на поетичните книги “01” (Арс, 2008) “Разправа с поезията” (Пергамент, 2010), “каза мари” (Пергамент, 2011), “Литни, хвани ни” (Жанет 45, 2012).
Живее със семейството си в Дюселдорф, Германия. Колоездач, който говори с птици.